Годишник

Подход за оценка на риска от Legionella в сградни водопроводни инсталации

Разработен е подход за оценка на риска от Legionella spp. в сградни водопроводни инсталации, който се основава на стандарт БДС EN 15975-2:2013. Въведени са количествени показатели за определяне на двата компонента на риска – вероятност и последствия, с отчитане на ключови фактори като условия за развитие на бактерията, наличие на аерозоли и уязвимост на ползвателите на водопроводната инсталация. Дискутира се съвместно изготвяне на оценката на риска от ВиК и здравни специалисти с цел повишаване на надеждността ѝ. Предложените оценъчни матрици улесняват съпоставимостта на резултатите и обвързването на оценката на риска с мониторинга.

Чувствителност на оценката на жизнения цикъл към бази данни и софтуер: казус за технологии за редуциране на PFAS в инфилтрат от депа

Статията изследва доколко изборът на софтуер и база данни влияе върху резултатите за оценката на жизнения цикъл (LCA) на технологии за отстраняване на пер- и полифлуороалкилните вещества (PFAS) от инфилтрат от депа. Сравнени са три алтернативни технологии за третиране на концентрата от обратна осмоза (ОО), предвидена като последно стъпало след механично и биологично пречистване на инфилтрата: А1 – плазмен реактор; А2 – допълнително концентриране на PFAS с втори модул за ОО преди плазмения реактор; А3 – допълнително концентриране на PFAS с втори модул за ОО преди модул за изпарение с последващо транспортиране на твърдия остатък за изгаряне извън обекта. Анализът е изпълнен с Umberto LCA + Ecoinvent (ReCiPe 2016 в 18 категории и с нормализация) и OpenLCA 2.2.0 + ELCD (EN 15804+A2; EF 3.0 в 28 категории и с нормализация). Въпреки различните получени числени стойности и различен профил на водещите категории (при Umberto доминират токсичност/екотоксичност и еутрофикация, а при OpenLCA – прахови частици и подкиселяване), общото класиране е идентично: A2 е най-благоприятна, следвана от A1, а A3 е с най-високо потенциално въздействие. И в двата модела основното въздействие върху околната среда е доминирано от използваната електроенергия. Независимо от огромните детайлни бази данни за LCA, PFAS са все още недостатъчно представени и в двата модела, поради началния етап на проучванията на техните специфични въздействия. Това показва необходимост от изследвания, обогатяване и актуализация за постигане на по-надеждни LCA оценки, касаещи PFAS. Плазмените решения (особено при по-силно концентриране на входния поток) са обещаващи, но също изискват експериментална верификация.

Комплексна оценка на алтернативни технологии за пречистване на градски отпадъчни води – базирани на природата и вдъхновени от нея

Оценени са три иновативни технологии за пречистване на градски отпадъчни води, базирани на природата или вдъхновени от нея, в контекста на нарастващите изисквания към ефективността и устойчивостта на ПСОВ. Изкуствените влажни зони се характеризират с много ниска енергийна консумация (0,28 – 11,56 kWh/ЕЖ·год.) и проста експлоатация, като могат да осигурят екосистемни ползи и частично възстановяване на биогенни елементи чрез растителна биомаса (2 – 4,9 g P/m²·год.). Основните ограничения са необходимостта от значителна площ и по-ниска гъвкавост при много ниски допустими концентрации на изход за N и P без допълнително стъпало. Най-подходящи са за агломерации до 10 000 ЕЖ, децентрализирани системи и допречистване. FCR-Organica предлага компактност (до 60 % по-малка площ), стабилни процеси (12 – 18 kg/m³ биомаса) и висока обществена приемливост (зелена интеграция в градската среда), но изисква по-сложно оборудване и квалифицирана експлоатация. Консумацията на енергия е 25,11 – 29,93 kWh/ЕЖ·год. (ПСОВ < 10 000 ЕЖ) и 17,58 – 29,96 kWh/ЕЖ·год. (ПСОВ от 10 000 до 100 000 ЕЖ). AGS-Nereda осигурява интензификация на процесите (до 75 % спестена площ), отстраняване на C, N и P в един реактор без вторични утаители (ISV < 50 mL/g) и енергия 17,80 – 22,26 kWh/ЕЖ·год. (ПСОВ от 10 000 до 100 000 ЕЖ) и 9,75 – 17,14 kWh/ЕЖ·год. (ПСОВ > 100 000 ЕЖ), но е чувствителна към режима на работа, стабилност на гранулите и изисква по-дълъг пусков период. И трите технологии са приложими в България при коректно съобразяване с местните особености и ограничения.

Прогностичен метод за определяне на ветрово вълнение в големи водни басейни

Предложен е метод за прогнозиране на екстремните ветрови скорости, служещи за изчисляване на ветрово вълнение в големи водни басейни (морета, езера, язовири), с използване на статистически техники и Гумбеловото вероятностно разпределение. Разработени са ad-hoc изчислителни програми (на MS Excel и Python) за обработка на изходните данни и получаване на скоростите на вятъра по направления и многогодишна повторяемост с последващо определяне на вълновите параметри, съгласно съществуващите нормативи. Показан е примерен разчет на ветрово вълнение в язовир „Огняново“, като са използвани моделирани данни от Интернет платформата MeteoBlue, както и архивни данни от локална метеорологична станция на ДП „Управление и стопанисване на язовири“, инсталирана до водохранилището.
Настоящата статия ще е от практическа полза за проектанти на хидротехнически съоръжения, студенти по съответната специалност и изследователи на вълнови процеси.

Оценка на резултатите от прилагането на хидроложки модели за определяне на притока, захранващ язовир „Агатово“

Моделирането на речния приток в световната практика е предмет на дългогодишни изследвания. Важна част от стопанската експлоатация на малки язовири представляват моделите за прогнозиране на притока, формиран в реки с малки водосбори и непостоянен повърхностен отток. Изборът на подходящ модел за симулиране е основен момент при устойчивото управление на язовири. В България се прилагат различни адаптирани модели за симулации на притока, предимно за големите речни поречия и големи язовири. В настоящото изследване се прилага NAM модел на DHI и широко използваната у нас методика, разработена в ИХМ от проф. Герасимов за определяне на характеристиките на максималния отток на реките при липса на данни. За моделен район в това изследване е избран язовир „Агатово“ изграден в землището на с. Агатово, община Севлиево.

Числено моделиране на хидравличен удар в напорни тръбопроводи с използване на програмите НУАСГ и ИМХУАСГ

Статията представя двете компютърни програми на български език за числено изследване на хидравличния удар в напорни тръбопроводни системи – НУАСГ (Начални Условия за хидравличния удар в нАпорни Системи, малки и Големи) и ИМХУАСГ (Интерактивно Моделиране на Хидравличен УдАр в напорни Системи, малки и Големи), разработени от В. Цачков и Б. Цанков [1]. Описани са математическят модел, системите от типове възли и участъци, методиката за съвместното им прилагане и препоръчителната 8-стъпкова процедура за анализ. С помощта на скрийншоти от интерфейсите е онагледено практическото въвеждане на входни данни и интерпретацията на резултатите – обвивни криви на максималните и минималните налягания и развитие на напора H (t) в избрани възли.

Моделиране на хидравличен удар в хетерогенни водопроводи – анализ на критичните натоварвания върху съществуваща инфраструктура

Настоящата статия разглежда инженерното предизвикателство, свързано с оценката на безопасността при поетапната рехабилитация на съществуващи водоснабдителни системи. Обект на изследване е хетерогенен главен довеждащ водопровод с дължина 6493,1 m, в който новопроектирани участъци от сферографитен чугун DN800 се интегрират с над 50-годишни стоманени тръби ø920/6 и стари чугунени тръби ø800, изградени в 70-те години на XX век. Чрез програмите НУАСГ и ИМХУАСГ е извършено числено моделиране на хидравличния удар при повече от 10 сценария, отчитащи различните вълнови скорости на материалите (1054 m/s за чугун, 908 m/s за стомана) и необходимостта от дроселиране поради ниската грапавина на новите тръби. Резултатите доказват, че при при преминаване на водното количество през енергогасителя (ЕГ) системата е безопасна – максималните налягания не надвишават 150 mH₂O. При байпасиране на енергогасителя и ударно затваряне на спирателния кран (СК) тип бътерфлай DN800 при ПСПВ, обаче, се генерират свръхналягания до 219,43 mH₂O, надвишаващи теоретично допустимото за стоманените тръби ø920/6 от 214,03 mH₂O. Изследването обосновава необходимостта от задължителен ултразвуков дефектоскопски контрол на старите участъци преди пускането им в експлоатация.

Влияние на разстоянието между разположени в колона вертикални цилиндри върху ветровото натоварване по тях

Настоящата статия се явява последна в изследването на автора върху влиянието на разстоянието между вертикалните цилиндрични тела върху ветровото натоварване по тях. Това изследване е породено от липсата на информация по темата, а такава е жизнено необходима, тъй като технологичните съоръжения с малки обеми, като силози и вертикални цилиндрични резервоари, често се изграждат в батерии, на малки разстояния между тях. В резултат от близкото им разполагане натоварването от вятър върху тях е различно от това върху единични съоръжения.
В настоящата версия на европейския стандарт EN 1991-1-4:2005+А1:2010 е разписана методика за определяне на повишеното ветрово натоварване върху разположени в редица тела, перпендикулярно на въздушния поток. Въпросната методика е в зависимост от съотношението между разстоянието а между съоръженията и техния диаметър d, и е валидна при съотношения a/d > 2,5. Във въпросния европейски стандарт няма предписания как да се определя ветровото въздействие както за по-близко разположени тела, така и върху такива, които са разположени в колона. Въпреки интензивното търсене в достъпната научна литература, авторът не е успял да намери необходимата му информация. Единствено в двете редакции на австралийския и новозеландски стандарт AS/NZS 1170.2 от 2011 г. и 2021 г. са записани няколко прости правила, отнасящи се за близко разположени съоръжения. За да запълни тази празнина, в края на 2023 г. авторът е започнал изследване по темата. Използвайки програма за компютърна симулация на флуиди (CFD), той е създал множество модели на близко разположени цилиндрични тела, които са обдухвани от ветрови поток. Първите получени резултати за натоварването върху тела, които са разположени в редица, перпендикулярно на въздушния поток, са представени в статия, публикувана през 2024 г. През настоящата 2026 г. предстои да бъдат публикувани резултатите за натоварването върху разположени в редица тела, чиято ос не е перпендикулярна на въздушния поток.
Настоящата статия е естествено продължение на представеното по-горе изследване и в нея ще бъдат показани резултатите за натоварването върху разположени в колона тела. С нея авторът се надява, че ще запълни цялата липсваща информация по темата.  

Технически решения при изпитване на съпротивлението на разкъсване на дюбели за ETICS

Изследването анализира изискванията на Европейския документ за оценяване на EAD 040083-00-0404, свързани със съпротивлението на външните топлоизолационни композитни системи (ETICS) при ветрово натоварване, с акцент върху съпротивлението на изтръгване. Разгледани са практически проблеми, възникващи при експерименталното изпитване на образци, които не са изрично регламентирани в стандартите и могат да повлияят върху надеждността на резултатите.
Въз основа на експериментални изследвания са предложени технически решения и е определен най-подходящият от техническа гледна точка метод за изпитване на топлоизолационни дюбели в ETICS, както и насоки за бъдещи методологични подобрения.

Композитни траверси в железопътната инфраструктура: ниво на развитие, стандартизация, предизвикателства и перспективи

Композитните траверси са иновативен елемент в конструкцията на горното строене на железния път, чиято основна цел е да предложи алтернатива на дървените траверси, които от екологична гледна точка ще намират все по-ограничено приложение. Пластмасата, като основен материал за производство на композитни траверси, е най-близка до дървесината по отношение на физико-механичните си показатели, но същевременно е устойчива на корозия, влага и микроорганизми, което ѝ осигурява експлоатационен живот от 50 години. За суровина композитната траверса може да използва рециклирана пластмаса, както и самата траверса е рециклируема. Наред с предимствата са налице и редица ограничения, които възпрепятстват масовото влагане на композитни траверси в железния път. В статията са разгледани типовете композитни траверси по отношение на използвания материал и влаганата фиброармировка, като са представени и различни видове траверси в експлоатация със съответния производител. Също така подробно са разгледани и основните недостатъци на композитните траверси. В допълнение е направен анализ на нормативните документи, с които отделните администрации специфицират производството и експлоатацията им.

Експериментално определяне на коравината на срязване на връзката между асфалтовите пластове при различни условия

Трайната и ефективна връзка между асфалтовите пластове е от съществено значение за осигуряване на дългосрочния експлоатационен живот на асфалтовите настилки. За оценка на срязващата твърдост на границата между асфалтовите пластове е използвана нова апаратура за циклично изпитване (CTIB) за изпитване на двупластови пробни тела. Разработена е методология за изпитване с цел проучване на комбинираното въздействие на повтарящото се натоварване от трафика, ускорението, спирачните действия и температурата, като са взети предвид всички значими фактори, влияещи върху междупластовата връзка. Експерименталните изследвания са проведени при синусоидално циклично натоварване на срязване при различни честоти, температури и нива на нормално напрежение, за да се изследват комбинираните ефекти на тези условия. Използвана е сигмоидна основна функция за изчисляване на графиките на коравината на срязване между пластовете за битумна емулсия C60BP1-S, нанесена в количества от 200 g/m², 300 g/m² и 400 g/m² върху чисти повърхности на двата асфалтови пласта, за да се определи оптималното количество битумна емулсия. Проведено е сравнение на коравината на срязване на фино полирани повърхности на свързаните пластове при трите количества битумна емулсия. За конвенционално произведената междупластова връзка (почистени, груби повърхности) стойностите на коравината са значително по-високи при трите количества битумна емулсия, отколкото при фино полираните повърхности. При температура от 50 °C, при най-ниската честота на срязване (0,1 Hz) и при отсъствие на нормално напрежение, се наблюдавана пълна загуба на адхезия и триене както при конвенционалните междупластовите връзки, така и при образците с полирана повърхност, което сочи за сериозно влошаване на състоянието и слаба спойка между пластовете при тези условия.

Физиологични реакции, възприемане и оценка на контролируемостта на система от Ниво 2 от шофьори без опит с такава система в реални условия на движение

Системите от ниво SAE 2 за подпомагане на водача стават все по-разпространени на пазара и вече могат да бъдат намерени на достъпни цени при нови и употребявани автомобили. Въпреки това, към днешна дата се знае много малко за това как такива системи, които поемат надлъжното и страничното управление на автомобила, се възприемат от хора без опит със системи за подпомагане на водача и какви физиологични последици може да има една евентуална повреда в системата за съответния водач.
За да се отговори на тези въпроси, беше проведено проучване за шофиране в реални условия. В проучването бяха включени деветнадесет души (9 жени и 10 мъже; средна възраст M = 36,7 години, стандартно отклонение SD = 9,9 години) без опит със системи от ниво 1 или 2. След въведение и обяснение на система от Ниво 2 участниците в теста бяха помолени да извършат 50-минутно шофиране в превозното средство. Маршрутът беше избран по начин, който осигурява активирането на функцията от Ниво 2, инсталирана в превозното средство (BMW Серия 5). Маршрутът се състоеше от три части: улица в града, извънградски двулентов път и автомагистрала.
За да се активира системата, трябваше да бъдат изпълнени следните условия: наличие на превозно средство отпред, движение по магистрала, видима маркировка на пътното платно и скорост под 60 km/h. Участниците в теста бяха инструктирани да следват движещ се камион по магистралата, доколкото това е възможно.
Резултатите показват значително намаляване на възприемането и доверието в системата от Ниво 2 с увеличаване на броя на прекъсванията на системата. Субективното възприятие за увеличаване на комфорта, осигурено от системата, обаче, показва, че въпреки честите прекъсвания, като цяло пътуването се възприема като комфортно. Освен това, повечето участници смятат, че прекъсванията на системата са били оправдани и са възприели пътуването като много безопасно и контролируемо.
Електродермалната активност (EDA) беше измерена с помощта на система за запис с два електрода. Този метод количествено измерва промените в проводимостта на кожата между двата електрода и служи като косвен показател за активността на вегетативната нервна система и физиологичното възбуждане. Анализът на EDA реакциите през 10-секундните интервали преди и след системна грешка не разкри статистически значими разлики. Тези резултати показват, че първата системна грешка не предизвиква измерима промяна в електродермалната активност и следователно не води до значима физиологична реакция.

Съвременни постановки на индивидуални жилищни и вилни сгради с висок комфорт на обитаване в България

Анализира се наложилата се в България терминология за еднофамилна и индивидуална жилищна сграда в контекста на съществуващата нормативна уредба и практика у нас и се дефинира понятието „индивидуална жилищна и вилна сграда с висок комфорт на обитаване“. Систематизират се и се извеждат основни характеристики на този тип жилищни сгради на базата на примери от практиката на автора.

Индивидуални жилищни и вилни сгради с висок комфорт на обитаване. Функционални схеми и сценарии на обитаване

Разглежда се и се анализира функционалната схема на индивидуални жилищни/вилни сгради с висок комфорт на обитаване спрямо стандартната такава. Предлага се обособяване на нови функционални групи – група „Спорт и отдих“ и група „Домакинско обслужване“, в контекста на обогатената функционална програма на този тип жилищни сгради. На базата на различното ползване на функционалните групи се дефинират и извеждат сценарии на обитаване през различните сезони, които да дадат насоки при проектиране на функционалните звена в жилищни/вилни сгради с висок комфорт на обитаване.

Архитектурни проблеми при проектирането на нискоетажни жилищни сгради на наклонен терен – пространствени решения

При ситуирането на нискоетажни жилищни сгради, най-често едно- и двуфамилни къщи, на наклонен терен следва да се обърне специално внимание на взаимодействието на сградата със заобикалящата я среда и директния контакт с терена. Оттам се оформят различни обемно-пространствени особености, както и специфични зонирания и схеми. Именно тези характеристики следва да бъдат разгледани и предложени основни решения и подходи.

От промпт до производство: предложение за мултимодален подход за автоматизиране на производство на фасадни елементи  

Архитектите все по-често използват генеративен изкуствен интелект за бързо създаване на нови фасадни концепции, но превръщането на AI изображения в изпълними строителни елементи остава трудно. Настоящата статия предлага работен процес от тип prompt-to-fabricate, който свързва text-to-image дифузионни модели, AI-базирано 2D-to-3D генериране на мрежи и алгоритмична геометрична обработка в Rhino/Grasshopper, за да преведе визуалното намерение в геометрия, готова за производство. Процесът използва контролируема синтеза на изображения за изследване на варианти, след което реконструира избраната концепция като детайлен 3D меш и я рационализира чрез почистване, контрол на топология, осигуряване на дебелина и панелизация. Физическото изработване се реализира чрез хибриден метод, при който CNC-фрезовани калъпи от XPS пяна се използват за отливане или напръскване на фиброармиран бетон, като GFRC. Първоначалните резултати показват, че подходът може да генерира сложни, персонализирани бетонни фасадни елементи в сравнително кратки срокове. Основните предимства са бърза итерация на концепции, непрекъснатост между генеративния дизайн и производствените ограничения, и възможност за реализация на комплексни форми без изцяло ръчно моделиране. Ключови ограничения са частичната контролируемост на AI изходни данни, несигурността в точността на мешовете, усилието за рационализация, ограниченията на материалите и производственият процес. Работата демонстрира интегриран мултимодален мост от промпт към физически прототипи и очертава посоки за бъдещи изследвания в енеративния дизайн и по-автоматизирани строителни процеси.

Изкуственият интелект – евoлюция, основни понятия и класификации

В настоящата статия се разглеждат различните дефиниции на изкуствения интелект (ИИ). Проследява се и се анализира историческото развитие на ИИ, като се прави опит за хронологична систематизация на периодите за по-добро разбиране на неговата същност. Разглеждат се различните категории ИИ и се предлагат класификации по характерни признаци чрез обобщения в табличен вид за по-ясно открояване на инструменти, приложими в архитектурната практика.

Определение и класификация на търговските паркове в контекста на Република България

Настоящата статия разглежда характеристиките на търговските центрове тип „Retail park“ в Република България. Проведен е последователен преглед на приетите определения и класификации за търговски центрове, както и на техните особености в САЩ, Европа и Република България. Анализирани са структурните им елементи и спецификите им. На базата на формулираните основни характеристики е изведено оригинално определение съобразно настоящото им състояние в страната. То позволява избягване на все повече навлизащата чуждица „Ритейл парк“ и изясняване на позицията и ролята на този тип обекти в структурата от обслужващи и търговски дейности на национално ниво.

Историческо развитие и урбанистични параметри при разполагане на детски заведения в София. Част 1 – квартали, проектирани в периода 1944 – 1960 г.

Настоящата статия разглежда историческото развитие и градоустройствените аспекти при разполагането на детските заведения в процеса на проектиране на кварталите в София през периода 1944 – 1960 г. В исторически план се проследява процеса на формиране на жилищни квартали в указния период. Търси се паралел между одобрените квартални проекти и настоящата действителност, начинът, по който те са изпълнени, как са променени, за да се достигне до сегашното им състояние. Анализът обхваща различни аспекти, които определят условията за създаване и разположение на предучилищните институции, както и етапите на градското развитие в отделни квартали в началото на градоустройственото планиране на София. В статията са представени конкретни примери за жилищни комплекси и тяхното планиране по отношение на детските градини, като е подчертано значението на правилното разположение и капацитета на тези съоръжения за удовлетворяване на растящите потребности на населението. Направена е съпоставка (паралел) между проекта и реализацията на градоустройствените планове на отделни квартали от разглеждания период и тяхното съществуващо положение към днешна дата.

Историческо развитие и урбанистични параметри при разполагане на детски заведения в София. Част 2 – за квартали, проектирани след 1960 г.

Настоящата статия разглежда развитието и планирането на част от софийските жилищни квартали след 1960 г., както и градоустройствените принципи при разполагането на детските заведения в тях. Тя представлява продължение на предходна публикация на авторката, посветена на по-ранния етап от планирането на столичните квартали и тяхната инфраструктура. Целта е да се сравнят одобрените градоустройствени решения с реалното им изпълнение днес. Анализът обхваща факторите, определящи условията за създаване и разполагане на предучилищни институции, както и етапите в развитието на отделни квартали. Представени са примери за жилищни комплекси и техните планове относно детските градини, като се акцентира върху влияещите фактори и ролята на тези заведения в цялостната градоустройствена концепция.

Трансформация на търговските центрове в България: от пространства за пазаруване към места за преживяване

Статията анализира трансформацията на търговските центрове в България, ускорена от пандемията и възхода на електронната търговия. Аргументирана е тезата, че чрез специфични архитектурни инструменти вътрешните пространства могат да бъдат обновени, така че да удължат своя жизнен цикъл и да повишат конкурентоспособността си. Фокусът се измества от традиционната търговия към създаването на „лайфстайл дестинации“ – социални средища, предлагащи сетивно богата и комфортна среда за общуване, работа и развлечения. Анализирани са съвременните архитектурни похвати за постигането на тази цел. През призмата на конкретни проекти за обновяване на три мола в България е илюстрирано прилагането на тези методи и са обобщени постигнатите резултати в архитектурен, социален и икономически план.